Страховата невроза се характеризира с внезапен страх в ситуации, които не са застрашаващи . Страхът преминава в паническа атака. Страховата невроза вече е известна като паническо разстройство.

Причини за  страхова невроза

Когато започнем да изпитваме страх, от нова паническа атака, тогава вече говорим, за превръщането на пристъпите на страх  в паническо разстройство. Или „страх от страха”.

Страховата невроза се характеризира с внезапни епизоди на на страх, който се случва "неочаквано”, без каквато и да е видима причина. Интензитетът на паниката обикновено продължава не повече от няколко минути, но тя може да приижда на вълни в разстояние на два часа. По време на самата криза преобладават следните симптоми:

Симптоми на  страхова невроза

-Задъхване или усещане на задушаване

-Сърцебиене или ускорен пулс

-Замаяност и неустойчивост

-Треперене или разтърсване

-Трудно поемане на дъх и стягане в гръдния кош

-Чувство на нереалност – сякаш се наблюдавате отстрани

-Вцепененост или изтръпване на ръце и крака

-Горещи и студени вълни

-Болки в гръдния кош

-Потене

-Дискомфорт в корема

-Страх от полудяване или загуба на контрол

-Страх от умиране

Нива на страха при страховата невроза

Паническата атака се оценява от 0 до 10-а степен по сила. По-долу ще изброя степените, заедно с характеристика на паническата атака, отговаряща на всяка степен:

7-10 - много силна паническа атака. Симптоми в нивото: ужасяващ страх от полудяване или умиране, непреодолим подтик за бягство от застрашаващата среда, болезнено усещане за липса на изход, безпомощност, замъглено виждане, страдащия определя себе си като обречен от предстоящо фатално събитие, което той самият не може да определи, какво точно. Мисълта прехвърча от обект на обект, почти невъможно е да се концентрира само върху едно нещо.Околната среда изглежда нереална, говорът се забавя, тялото изтръпва.Виждането е сякаш през тунел, някой от неподвижните предмети, сякаш започват да се движат.Чувстваш се сякаш хипнотизиран и не знаеш, кога ще излезеш от това състоятие. Мисъл та изцяло е концентрирана върху страха. Невъзможно е по волеви път да се прекъсне този процес.

6 - средна по сила паническа атака. Сърцебиене; трудно дишане; дезориентираност или усещане за отделеност (чувство на нереалност); паника в отговор на загубата на контрол

5 - започваща паническа атака. Ускорен пулс; накъсано дишане; замаяност; наченки на страх за загуба на контрол, подтик за бягство

4 - ясна изразена тревожност. Дискомфорт, учестен пулс, нестабилни мускули, започвате да се чудите, как да поддържате контрола над тялото.

3 - средна сила на тревожност. Налице е лек дискомфорт, сърцето, започва да бие по-бързо; учестено дишане; потни длани.

2 - мека форма на тревожност – пеперуди в стомаха, напрежение в мускулите, нервност.

1 - незначителна тревожност – чувствате се леко неспокоен< /span>

0 - отпускане - усещане за релаксация и спокойствие.

Леченето на паническите атаки е с медикаментозна и поведенческа терапия. Напълно е възможно  излекуването от страхова невроза.

Ще разгледаме 3-те нива на тревожността.

Първото ниво на страха е онова, което чуваме като краен резултат, например силен страх от напускане на дома. А тук страха вече се се дели на два вида – страх от онова, което ще ми се случи като краен резултат и страх от самото действие.

Първо ниво:

Страх от краен резултат : да изляза от къщи

Второ ниво:

1.Страх от неща, които могат да ми се случат, след като предприема определено действие, в случая да изляза от къщи. Тогава може да се случат следните неприятни изживявания :

· Да припадна на улицата

· Да се изложа

• Да ми се присмеят
• Да загубя контрол
• Да няма кой да ми помогне
• Да се повиши кръвното ми налягане
• Да получа сърдечен удар и да умра

2. Като резултат на горните изживявания, се появява страх, изискващ действие:

· Да покажа слабост и да призная, че ми е лошо

• Да потърся помощ от някои минаващ

• Да игнорирам околните и да не ставам в автобуса, когато не се чувствам добре

• Да се напръскам с вода, за да се освежа, без другите да разберат, защо го правя

• Да повърна, ако ми се повръща
• Да прередя някой на опашката, при силен позив на паника
• Да накарам шофьорът на такси да спре, ако получа пристъп
• Да не обръщам внимание на клаксоните, когато попадна в задръстване и да изляза навън от колата да се освежа, докато чакам

Сигурно може да допълните още хиляди детайли към този списък от вашите лични изживявания. В очите на всички вас, те могат да бъдат различни като доводи. Но е ясно, че те ви пречат да излезете от вкъщи, да пътувате със самолет или с влак. Това се отнася за страховете от първо ниво. Те са различни, за всеки от групата, но същността е една, всеки е ограничен във възможността да избира, как да живее живота си.

Когато обаче се обърнем към второто ниво. Кръгът започва да се стеснява. Тези страхове се отнасят до нашето собствено “аз”. Те засягат нашето вътрешно състояние, а не външните ситуации. Чрез тях ние дефинираме собствената представа за самите нас, за нашите възможности, качества и ценности, които притежаваме. Нека да дефинираме видовете страх, които изпитваме на второ ниво:

Страхове на второ ниво:

-Провал - Успех

-Отхвърляне - Дискриминиране

-Уязвимост - Подценяване

-Критика - Загуба на добро име

Сега вече нещата изглеждат по-конкретни. Тук може да намерим доста повече допирни точки между участниците.

Повечето от тях се боят от отхвърляне. Разбираемо е внимателно да следят всеки свой контакт и разговор. Силната боязън от уязвимост пречи да си показвате носа навън, защото, ако някой неволен свидетел долови и нотка на нещо “нередно” в поведение им, то може да ги срази.

Вие все повече и повече се предпазвате от всичко и от всички, така че в един момент се превръщате в затворник сред четири стени.

Но сте съгласни, че трябва да се преборите със страха, желанието за свобода крещи във вас, нали? Независимо от мнението на другите. Независимо, че могат да разкрият страданието ви. Но сякаш чувам гласа ви, който казва “ Няма да мога да се справя!”.И именно това е най-големият страх – страх, че ще се окажете по-слаб от страха. Притеснявате се, че няма да действате, както трябва.

Това е третото ниво страх. И той е един за всички. С една дума - този страх означава, че вие подлагате на съмнение всяка своя постъпка. Очаквате, че всяко предприето действие може да ви докара паника. Затова и се опитвате да контролирате всичко, което ви се изпречи на пътя. Вашите близки, деца, съпруг или съпруга, колеги. Не е нужно да се интересувате от това, какво мислят те. Оставете ги на самите тях. Обърнете се към себе си. И изградете свят на увереност в самите вас, спрете да премълчавате, и не бъдете толкова добри и толкова любезни, когато това ви натоварва прекалено.

След поредната преживяна паническа атака се обърнете към вътрешния си свят. Кажете си – аз наистина ли се оценявам достатъчно, наистина ли вярвам в себе си, уважавам ли своята личност, държа ли на независимостта си, позволявам ли на другите да ме манипулират? Не пренебрегвате ли всичко това, само за да се харесате на другите? Не се ли опитвате, чрез този ощетяващ за вас начин да си набирате недооценените от самите вас качества?

Не си ли мислите, че качествата, които притежавате не са достатъчни, за да ви помогнат за израстването ви в живота. Това ви смразява, аз зная, затова не хабете повече сили. Започнете да изграждате доверие в себе си, каквото и да се случи, вие ще се справите.

“Аз мога” нека това да бъде вашият рефрен, който ще си тананикате, докато лека полека отстранявате страха и паниката от вашия живот. Ще се справите!

Ще разгледаме 3-те нива на тревожността.

Първото ниво на страха е онова, което чуваме като краен резултат, например силен страх от напускане на дома. А тук страха вече се се дели на два вида – страх от онова, което ще ми се случи като краен резултат и страх от самото действие.